Ветрен дол

Ветрен дол съществува от 1604 година. Споменава се за първи път от турски документ от 1633 г. като Ново село. През 1674 г. името е вече сменено и се казва Йелли дере, преминало по-късно на Ели дере-1845 г. В триверстова карта от 1878 г е наречено Елмедере, но по известното си става Ели дере. От 1934 г. до днес името на селото е Ветрен дол. Първоначално селото се е намирало в ниските части на рида Каркария, където и днес има останки от църква и къщи от камък. Това са били старите лозя между местността "Червената пръст"-наречена така заради глината- и река Връщика. По късно селото слиза в подножието на планината или старата Влахова махало. Днес то се е разширило на североизток.

Населението е около 2 000 души. Има 580 къщи и 70 вили. Общата му площ е 5 200 дка. Горският фонд възлиза на 12 500 дка, има 550 дка вилна зона. Празникът на селото е Гергьовден, когато има събор при Гергьова черква-в местността "Баталите". Друг празник има на Тодоровден, когато се провеждат кушията -надбягвания с коне.

На 1 януари в селото се маскират хора като кукери за да прогонят злите сили и да започнат годината на чисто. Маскират се само мъже и има винаги булка и младоженец, които обикалят със своята свита цялото село и ръсят с вода и здравец за здраве. Всяко от домакинствата им дава вино, храна или пари, за да се поддържа традицията. В миналото в селото е имало и гайдар, а днес музикантите на “Сватбата” свирят на акордеон.

Ветрен дол е събрано село всред буйна растителност от овощни градини, орехови дървета и особено пирамидални тополи. Всичко това прави положението на селото привлекателно. В подножието на планината има обширен черешов масив в местността "Баталите". "Мястото на селото е живописно, с чист въздух, много води и сенки и приятно за живеене"-казва Ст. Захариев. Вътрешно селото е сравнително добре благоустроено. Селото изцяло е електрифицирано през 1937 г. Преди това през 1905-1906 г в Чорбаджийската воденица е имало динамо, което е произвеждало променлив ток.

В годините на прехода уличното осветление не работеше. През 2003 г. уличното осветление бе възстановено с нови енергоспестяващи лампи.Водоснабдено е. Няма канализация. Почти всички улици са асфалтирани.Има удобен автомобилен транспорт. За съжаление жп линията Пазарджик-Ветрен дол е закрита на 1 октомври 2002 г.поради нерентабилност и тежко състояние на релсовия път. В сградата на кметството има медицинска служба. В читалището в центъра на селото има поща, библиотека и киносалон. Има аптека. В селото има около 12 хранителни магазина и 10 кафенета. Има и тото пункт и ресторант. Кабелната телевизия в селото предлага 20 телевизионни канала и достъп до Интернет. Училището е основно и носи името на Христо Смирненски. Детската градина се казва "Детелина" Стадионът се ползва от ФК "Зенит".

нагоре

“Хубав е тоя Мангов льон, защото е лесно достъпен и ти отваря широки кръгозори. Ето на изток видя по-голямата част от Чепинската долина; Като гледам сега това зелено равно дъно между планините, пренасям се мислено в оная далечна епоха, когато него покривало едно езеро. Представлявам си блестящите гладки и тихи, като повърхността на огледалото вълни. Никоя лодка не е порела тия сини вълни и не се е лутала из тесните му, дълбоко вдадени в сушата заливи. Елените, сърните и мечките спокойно са идели да пият на брега му вода, която е правила широки вълнения около муцуните им. А препрадедите на най-древните тракийци, обрасли в козина, с коси паднали до петите или окълцани с остър камък, овити в зверски кожи, и с каменни ножове и копия в ръцете, прехвърляли са се от скала на скала край него, за да издебват някое животно,та да наситят с неговото сурово непосолено месо вечния глад на своите черни, мършави корми... Каква страшна картина е представлявало това мълчаливо езеро, задънено в дълбоките завои на тия купове планини, над които е летял духът на вечната пустота и мълчанието!... Кога се е разпукал процепът между Милева скала и Каркария, та се е изтекло езерото в полето? Каква страшна геологическа сила е опустошила, лиснала, като една чаша вода, водите на тоя безкраен вир, в който са се отражавали сенките на чудовищни птици, от изродени потомци на ихтиозаврите, подир първите хилядни векове от мирозданието?!...

Народното предание, с което и науката се съгласява, разказва само факта без никакво пояснение. Това предание за езерото и за изтичането му през пролома на сегашното Ели дере е местно; то се е предавало през течение на верига векове, от поколения на поколения. Един епизод от него, който се види да му е пришит по-после обяснява чрез тоя катаклизъм названието на планината Каркария. Езерната вода, като рукнала из отворения процеп извлякла със себе си и един исполински воден звяр който приличал на кит, (по гръцки: архариарх). Тоя звяр, откак се изцедила водата, останал на сухо между селата Ели дере(Ветрен дол) и Кюсемуратлиево (Братаница) и умрял. Три месеца се събирали кучетата от околните села, та яли месата му. От тогава онова място се нарекло "Псе-поле", а планинското бърдо остало на изток от пролома, се нарекло "Хархария" което после турците го изкривили на "Каркария" както се нарича и до днес.”- Иван Вазов.

нагоре

Според "Статистика за училищата в Княжество България през учебната 1895/96 година" във Ветрен дол съществува училище от 1870 година. То е до IV отделение, един учител обучава всички ученици /38 момчета и 5 момичета/. Училищната сграда се намира до църквата, собственост е на общината, строена е през 1855 година. Тя не е предназначена за училище, има две стаи, само една от които се използва като класна. Приблизителната оценка на зданието и двора е 200 лева. В училището няма глобуси, карти и други пособия, то притежава само две научни книги и 12 списания. Училищната покъщнина е оценена на 50 лева. Първият учител е бил Поп Тома от Малко Белово. Учители в началото са били още: Папиронков от Пазарджик, Бубарев от Козарско, Миладин Досев от Чепино, Илия Кръстин от Скребатно и Тодорка Стоименова от Пазарджик.

През 1892 година учениците от I, II, III и IV клас все още учат в единствената стая на църковната пристройка. Техен учител е Ангел Попов от село Паталеница. Обучението се е водело крайно примитивно. През 1894 година на мястото на Ангел Попов постъпва учителя Никола Зайков - с третокласно образование. През 1895 г. учителят Зайков напуска и на негово място идва Иван Димитров от село Гелеменово, също с третокласно образование. През 1898 г. училището се измества в къщата на Димитър Маджунов.

Обучението в тази къща продължава две години. През 1910 година е построено ново малко училище. Обучението се води в единият клас. През 1915 г. поради увеличаване броя на учениците, се образуват два слети класа в две класни стаи. Назначена е и втора учителка - Тодорка д-р Поцепухова. В селото нараства нуждата от прогимназия, защото на учениците, завършили начално образование се налага да учат в село Црънча. През м. Януари 1922 г. се открива първи прогимназиален клас, който се помества в една от стаите на общината. За директор на прогимназията е назначена Ружана Василева. През октомври 1922 г. се открива и втори прогимназиален клас. Прогимназията се помещава на първия етаж на общината заедно с две отделения на началното училище. Учебните стаи са малки и неудобни, на същия етаж се намират канцелариите на общинския бирник и фелдшера. Учебните занятия се нарушават от честите посещения на болните. Това налага целия първи етаж да се освободи за нуждите на училището.

През септември 1923 г. се открива и трети прогимназиален клас. Директор на прогимназията е Димитрия Ангелова. От същата година училището започва да функционира с пълни седем паралелки - три в средния курс и четири в началния. През учебната 1925/26 година в училището са изпратени редовни прогимназиални учители с различни специалности. Директор е Петко Франгов от село Церово. През 1926/27 се увеличава броя на паралелките. През 1930 г. е построена нова удобна училищна сграда, учебните занимания започват да се водят при нормални условия. Оборудвани са кабинети по физика и химия, а през 50-те години е обзаведена и работилница по дървообработване.

През учебната 1953/54 година към училището се открива полудневна детска градина, която през учебната 1961/62 година е преместена в самостоятелна сграда. Училището е носело имената "Царица Йоана" и днешното "Христо Смирненски" Днес в училището се учат около 204 ученика, има 17 преподаватели и 4 души друг персонал- обучението се води от квалифицирани специалисти, материалната база е обогатена със стол, библиотека и спортна площадка. Директорката на училището е Севдалина Попова.

нагоре

Инициатори за създаване на читалището са учителите, семейство Настеви, Сийка Костова и други ,а основател на читалището във Ветрен дол е Яков Д. Матакиев. Те създават читалището и театрална група. За салон първоначално са служели два дюкяна: Филодоровия и Кърмовия. Това става през 1901-1902 година. Първата играна пиеса е "По неволя доктор". Следват "Хаджи Михалаки" и "Хъшове". Имало е и афиши на постановките.

В 1910-1912 г. във Ветрен дол е основано читалище "Яков Матакиев", преименувано по-късно на "Култура" В началото за читалище е служила учителската стая на старото училище. Едната стая е била импровизирана читалня. В последствие стената е съборена и е направен салонът на селото със столове за зрителите. Декорите е нарисувал живеещият във Ветрен дол руснак Александър Сергеевич. Поставена е и пиесата на местен автор Кърмов "Българската Клеопатра", преименувано по-късно на "Новият път". Днешният културен дом е построен през 1972 г. Открит е с представлението "Боряна" на Йордан Йовков. Към читалището е имало детски театър и школа за народни танци. В него се помещава киносалон,библиотека и заседателна зала, както и пощенската служба.

Библиотеката разполага с 6 000 тома. До 1992 г. в културния дом се прожектира кино, както и са идвали на гастрол представления от Пазарджишкия и други театри. В селото е съществувало и лятно кино в периода 1958-1965 г., като стената все още е запазена и до днес. В двора на лятното кина на пейките са се събирали 200-250 души. Читалището през годините е било културното средище на Ветрен дол и околните села.

нагоре

Независимо от близостта на Ветрен дол до манастира "Свети Петър и Павел" край село Баткун (сега Паталеница), явяващ се духовен център за околността, ветрендолци през 18 век разполагат със свой храм. Това узнаваме от една преписка на Евангелието, съхраняваща се в местната църква, в която е отбелязано, че е написано от Ангел от Паталеница и приложено в село Ели дере. Преписката е датирана от 15 март 1748 г. Най-старата сграда в селото е църквата. Над вратата на една плоча имало надпис с годината на построяването и имената на ктиторите. В землището на Ветрен дол е имало около осем църкви: "Свети Никола", "Света Елена", "Свети Архангел Михаил", "Свети Георги", "Свети Димитър", "Света Троица" и една останала в легендата като "Бочова черква". Всички са разрушени, останал само параклиса "Свети Георги", разрушен и ограбен в периода 1960-1975 г. и възстановен и тържествено осветен на 25 май 1996г от пловдивския митрополит Арсений.Черквата "Света Богородица" била разширена и престроена в 1849г., като всички стари надписи по стените й били затрити. Градена е от камък. От външната страна е имало вградени две мраморни плочи на Тракийски конник.

Всички икони в църквата са дарения. Иконата на Свети Василий е дарена от Мито Дамянов.През 1928 г. черквата е пострадала при земетресение.Поправена е от отец Ангел Шопниколов,който е бил ръкоположен за свещеник през 1930 г. от дядо Харитон и е прекарал 12 години от живота си във Ветрен дол. Условията са трудни. Нямат жилище. Само през първата година сменят 4 квартири. Налага се свещеникът и съпругата му да работят земеделска работа, за да съберат пари за къща. Идва Втората световна война. През 1942 г. Пловдивският митрополит (бъдещият патриарх) Кирил го командирова в т. нар. Маронийска епархия, в гр. Ксанти в Беломорието. Църквата си има поп Георги Иванов Пашев и е към Пловдивската епархия и Пазарджишкото наместничество.

Църквата се нуждае от дарения за спешна поправка на покрива на камбанарията,който тече, както и за измазването и.Нека всеки, който има възможност да помогне със средства. За повече информация са свържете с отец Георги Пашев на телефон 03563/25 04 .

нагоре

Първата сграда на кметството е на мястото на Качамуновата воденица, близо до мястото, където е обесен Мито Дамянов. Построена е около 1880 г. на единият етаж са били чиновниците, а на другият за известно време се е помещавало и училището. Ремонтирана е на няколко пъти. Двата етажа са били свързани с дървена стълба.След 1950 г. в кметството има здравна служба и зъболекар. През 2002 г. е разрушена и на нейно място е построено ново кметство с по-модерни помещения и достатъчно място за всички служители, както и за здравната служба.

Някои имена на кметове на Ветрен дол: Ангел Митов-1912 г. Петър Кърмов, Васил Михайлов-1930 г.; Владимир Михайлов.адвокат от София-1942-1945 г.,Стоян Генчин,Цоков от Пазарджик,Георги Мацанов,Кръстю Лазов,Георги Казаков,Георги Златанов-1966-1990 ,Димитър Петров-1991-1995,Георги Узунов-1995-1999,Димитър Генчин-настоящ кмет от 1999 до 2007 г.

нагоре

Елидерци били земеделци, скотовъдци и воденичари, понеже е имало много воденици, една дъскорезница и две тепавици. Развивало се е и дърводелството. В сравнение със село Варвара земеделието във Ветрен дол при изобилното напояване от Чепинска река има предимство пред горското стопанство.

Безспорно земеделието е най-важен клон в поминъка на Ветрен дол. Но в турско време тук е била отчасти развита старата железодобивна промишленост. Използвана е в тази промишленост преди всичко водната сила на Чепинска река и след това рудата, която е влякла реката. Имало е самоков, мадан и ливници до средата на 19 в. и не е известно кога и по какви причини те са били разрушени.

З е м е д е л и е. Местностите и разпределението на земеделските и горски пространства в землището на Ветрен дол изброени от север към юг са следните: Песо поле-ниви, Орешака-ниви, Баба тепе ниви и лозя, Чукура-ливади, лозя, ниви и оризища, Черковищата.лозя-Старите и Кутела-ниви, градини и пасище. А гората е в следните местности: Елашкото дере, Кърмовата колиба (чешма), Голец, Дупката, Груюва скала, Оряхов дол, Йевата, Сечимек, Студеният кладенец, Лещеняк, Буков дол, Хаджиев кладенец, Караджов камък, Манастирището и по Чепинската река.

Общата обработваема площ на Ветрен дол възлиза на около 6 408 дка. Зърнените култури заемат най-голяма площ. В миналото е сята много ръж, а днес най-вече пшеница. Обилното изкуствено напояване дава тон на земеделието. Сади се повече царевица като първа и втора култура. Пространни са (около 500 дка) естествените ливади, които се косят два пъти, а не са малко и люцерновите ливади. Развито е овощарството в и около селото. Обширни са фасулевите и други зеленчукови градини. Съществуват и ягодови градини.

Тютюневата култура, която е въведена след Освобождението, особено след Балканската война 1913 г. заема голяма площ- близо 1/5 от обработваемата площ на селото, пак благодарение на обилното напояване.

Още в турско време след зърнените храни най-добре е било практикувано лозарството. Старите лозя били над селото по височините около старото селище и черковищата. След унищожаването им от филоксерата новите лозя се садят по песъчливите почви на полето, където освен американски лози от 1919 г. се садят и такива от старата местна пръчка, които в подобни почви по мъчно се унищожават от филоксерата.

И Ветрен дол има своя Орешак. А в турско време е правен опит да се въведе розовата култура, но без успех, защото "речникът" (местния вятър) обирал росата на розовия цвят.

Основаното през 1949 г. ТКЗС построява в североизточната част на селото по пътя за Пазарджик стопански двор, който в момента се използва от земеделска кооперация "Зора".

При наличието на естествени и изкуствени ливади 1860 дка мери и изобщо на достатъчен фураж ветрендолци развиват животновъдството. Застъпено е краварство, овцевъдство и козевъдство. Бубарство е развивано в миналото. Преди в землището на селото са зимували каракачани и куцо власи със стадата си.

Ветрен дол е разполагало с 15 000 дка гори, които се състоят главно от бук, малко дъб, габър, липа и малко бор към билото на Къркария. Селото е известно с тополовите насаждения.

Във връзка с вароковия терен на селото имало две варници, които днес не съществуват.

В турско време във Ветрен дол е имало един хан, навярно в услуга на пътя за Чепинското корито над пролома. След откриването през 1987 г. на шосейния път през пролома, във Ветрен дол, като изходен или краен пункт на пътуването, за нуждите на пътниците и техните превозни средства-файтони или обикновени коли, били създадени 7-8 хана. Постепенно след 1926 г. при прокарването на жп линия и засилване на автомобилните съобщения тези ханове станали ненужни и изчезнали. До втората световна война в селото има 7 кръчми, 4 бакалници с манифактура, едно кафене, двама колари, двама налбанти, трима шивачи, двама обущари, една фурна, две бръснарници, три месарници, три бозаджийници и една лимонададжийница. Днес има над 20 заведения.

В услуга на цялото стопанство на селото 1912 г. е основана кредитна и след това с потребителски клон кооперация с името “Райфайзен”. По-късно е била прекръстена на “Свети Кирил и Методий”.

нагоре

Във Ветрен дол има възможност за развитие на алтернативен туризъм. Има прекрасни условия за риболовен туризъм, поради факта, че на баластиерата с 4 водоеми покрай Чепинска река риболовът е разрешен целогодишно. Друга възможност за развитие е селският и аграрният туризъм. Дворовете на Ветрен дол изобилстват от плодове и зеленчуци. В рида Каркария има още неразкрити възможности за пешеходен туризъм. Необходимо е да се маркират пътеките, а защо не от тях да се направят еко пътеки. Природата на селото го прави подходящо за някои видове природен туризъм. Със своята флора и фауна то е подходящо за ботанически и орнитологичен туризъм. Наблюдението на птици е много приятно и лесно в региона-те са около 150 вида.

Настаняване. В селото има десетина домакинства, които имат условията и желанието да посрещат туристи. Други възможности за настаняване са хотелът и мотелът в съседното село Варвара.

Заповядайте във Ветрен дол!

нагоре